|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
180. ПОБОЛЕ СЕ ДОНА
Душата на българина
Поболе се Дона
от църната чума,
от юначка болес,
бащи на катове,
майце на скутове,
брату на дворове.
Дона майце вели:
- Мале, мила мале,
ке си умра, мале,
младо и зелено,
нито оодило,
нито поносило
свилени кошули,
шамки антерии,
ибришим чорапе!
Я мама и вели:
- Доне, мило чедо,
не бой ми се, Доне,
не ке да ми умреш!
макя е пратила
твойо стари баща
на Стара планина,
на бела бачия,
на сивото стадо,
овен да донесе,
курбан да заколе
на Дона на здраве!
А Дона и вели:
- Мале, мила мале!
Чума курбан не ке,
туку Дона иска.
Мале, мила мале,
да не ти е тросто,
кога умра, мале,
ако дадеш, мале,
чуждин да ме плаче,
чуждин и чуждинка.
Я си имам, мале,
четворица бракя
и четири снахи;
снахи да ме плачат.
Зготвила съм, мале,
четири кошули
бракя да даруваш;
зготвила съм, мале,
четири чорапе
снахи да даруваш.
Мале, мила мале!
Четворица бракя
да ми зградат, мале,
каща каменита,
бела, варовита
сос четири врати.
От едната врата
слънце да ми грее,
от другата врата
ветер да ми дуа,
от трекята врата
макя да дооди,
от четвърта врата
друшки да доодат,
на Дона да викат:
- Айде, Доне, айде,
на вода да идем!
А я да им велям:
- Моми, мои друшки!
Айде си идете,
мене не чекайте;
мене не ме пуща
каменна свекърва,
дървени девери,
войно долноземец.
Македония (Илиев, № 249).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|