|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
178. БОЛНА МИ ЛЕЖИ ХУБАВА ЛАЛКА
Душата на българина
Болна ми лежи хубава Лалка,
болна ми лежи, та ще да умре.
Лалка си мами тихом говори:
- Аз ще да умра млада зелена,
млада зелена, непогодена,
непоносила венчана руба.
Но кога умра, мила ми мамо,
ти ма не копай в чисти гробища,
а ма закопай на кръстопътя.
На главата ми чешма направи,
на сърцето ми - нова градинка,
на краката ми - нова черкова.
Койе йе старо, в църква да влезе,
да се прекръсти и да спомене;
коя е булка, мила ми мамо,
да си налее две стовни вода,
вода да пие и да спомене;
койе йе младо, мила ми мамо,
да си отбие в мала градинка,
цвете да бере, китки да вие,
и да ги дава на първо либе,
и да спомене хубава Лалка.
То ще да дойде и мойто либе,
цвете да бере и да поплаче.
Копривщица (Каравелов-Лавров, № 22).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|