177. МАМА ТОДОРКИ ДУМАШЕ

Душата на българина

Мама Тодорки думаше:
- Тодорке, мила мамина,
откак та й мама годила,
весела не та й видяла,
весела и засмеяна.
Тодорка дума мами си:
- Майно-ле, стара майно-ле,
снощи си ходих за вода
и съм си чула, разбрала,
черна ще чума да доде,
ще мори мало голяма,
ще мори годениците
и момци се младоженци,
и за нас ред ще си доде -
и щем с Никола да умрем.
В един гроб да ни заровиш
и да ни, мамо, откупиш
две моми, две песнопойки,
два момъка, два каваларе:
момите жално да пеят,
момците жално да свират;
ти, мамо, да не ни плачеш.
Мама Тодорки думаше:
- Тодоро, мила мамина,
стой, недей дума таз дума,
как ще трай мама за тебе,
за тебе, чедо, без тебе!
Тодорка дума мами си:
- Майно-ле, стара майно-ле,
я върви в гора зелена,
попитай сухо сухарче,
как трае сухар за листи -
и ти тъй за мен ще траеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.