175. ЗАПАЛИЛО СЕ, МАЛЕ-ЛЕ

Душата на българина

Запалило се, мале-ле,
голямо село Гюдюлар,
та гори, мамо, та тлее,
Не гори, мамо, от огън,
ам' гори, мамо, от болест,
от болест, от черна чума.
В село ще, мамо, да дойде,
от мене севте ще стори,
мене ще първо да вземе.
Да не си, мамо, плакала
и още черно носила,
ам' да си, мале, викнала
два момка, два кавалджия,
две моми, две песнопойки:
момците дъски да дялат
и с меден кавал да свирят,
момите пряпор да нижат
и лепа песня да пеят.
Че га ме, мамо, носите,
през среди село минете,
нагоре пряпор дигайте,
сичките, мамо, да видят,
да видят, мамо, да чуят,
че се е Стоян углавил
за мома, за черна земя...
Че легна Стоян, загина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.