|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
173. НЕДО, БЕЛА НЕДО!
Душата на българина
Останал Вълчу сираче
Неда болна лежи.
Седба се засело,
Неда се разболе;
седба се зажнала,
Неда йоще лежи,
На майка и вели:
- Изкарай ме, мале,
вън на рамни двори,
слънцето да вида,
и то да ме види.
Изкара я майка
вън на рамни двори.
Недините дружки
край Неди минават,
на нива отиват,
гласом песна пеят,
на Неда говорат:
- Хайде, хайде Недо,
със нази на нива -
стига болна лежа!
Неда очи дигна
и уста отвори
нещо да им каже -
и душа си даде.
Славейков-Книга на песните, с. 64.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|