171. ГАЛУНКА ГЪРЛО БОЛЕШЕ

Душата на българина

Галунка гърло болеше,
свекърва и я цереше.
Какво й беха билките?
От черна зъмя главата,
от пъстър смока сърцето,
от зелен гущер краката.
Колкото цери - по-боли:
ни става, нито умира.
Девет години я цери,
девет катъра похарчи.
Галунка Марку думаше:
- Марко-ле, първо венчило,
утре е делник-понеделник,
я стани рано у зори,
че иди в росно ливаде,
улови руси биволи,
упрегни кола писани,
па ми дебело постели
и ми високо подложи,
у мама да ма заведеш,
та да ма мама поцери,
и мама да ма погледа -
стига ма гледа мама ти!
Марко Галунка послуша,
па стана рано в понеделник,
улови руси биволи,
упрегна кола писани,
па си и постла дебело
и и подложи високо;
че ми са на път тръгнали.
Минаха гора зелена,
настаха поле широко;
Марко Галунки думаше:
- Стани, Галунке, погледни
бащини ниви зелени,
бащини росни ливади!
Галунка нищо не дума.
Вървяха какво вървяха,
влягоха въ лозя зелени;
Марко Галунки пак дума:
- Галунке, либе Галунке,
стани, Галунке, погледни
бащини лозя големи!
Галунка мълчи, не дума.
Кога я Марко погледна -
Галунка лежи умряла!
Па викна Марко, заплака,
та се до Бога провикна:
- Боже-ле, вишни Господи,
какво да сторя, направа?
Ако се назад повърна,
какво ще каже мама ми:
- Девет години я церих,
на пътя ли я умори?
Ако си напред отида,
какво ще каже мама и:
- Девет години не идва,
умряла ли я доведе?
Па си извади остър нож,
че се в сърцето прободе
и на Галунка думаше:
- Лежи, Галунке, да лежим,
с един поп да ни опеят,
в един гроб да ни заровят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.