170. ДВЕ СА ДРУЖКИ ЖИВУВАЛИ

Душата на българина

Две са дружки живували,
живували, драгували:
сос една се вода мили,
сос една се игла шили,
на един са гергеф вили,
наедно са шили, прели.
Па си двете говорили:
- Какво сме си двете дружки,
каквото си живуеме,
живуеме, драгуеме -
така да сме две етърви!
Дочули ги двете маки,
двете маки, две душманки -
една дали Ореово,
друга дали Дженглигово.
Минало се девет годин,
абар прати ореофка:
- Много здраве дженглигофке;
нещо ми се нажалило,
нека дойде да се видим!
Еве стана девет годин,
ка не съм си коси плела,
нито мила, нито плела.
Нека дойде да миеме,
да мием руси коси,
да миеме, да плетеме.
Мен йе мама на зло дала,
на зло дала, на златара:
санош седим, везден седим!
Абар прати дженглигофка:
- Нека дойде ореофка;
еве стана девет годин;
нещо ми се нажалило;
нека дойде да се видим,
да миеме руси коси,
да миеме, да плетеме.
Мене мама на зло дала,
на зло дала, на терзия:
везден седим, конци сучим,
везден седим, санош седим!
Слушала е ореофка,
та си ойде Дженглигово.
Па омили руси коси,
омили са, уплели са,
и си дума продумали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.