169. БИ ЩО БИ ЛЕТО, МИНАЛО СЕ ЙЕ

Душата на българина

Би що би лето, минало се йе,
настанала йе драгата есен.
Драга йе драга на малки моми,
а по мърза йе на невестите,
че им отождат беглик овчаре,
беглик овчаре с бегличко стадо.
На си овчаре стадо весело,
и свирки свират, и дванци бият,
на Стоян овчар стадо уилно,
ни свирки свират, ни дванци бият.
Сите овчаре рода изпраща,
по кого сестра, по кого либе,
по Стоян овчар баща му иде,
та па на Стоян тиом говоре:
- Бре леле варай, сину Стояне!
Пред сиво стадо уилен идеш,
уилен идеш, уземи гледаш.
На си овчаре стадо весело,
и свирки свират, и дванци бият,
а твое стадо яко уилно,
ни свирки свират, ни дванци бият -
защо не ти йе стадо весело?
Стоян на баща тиом говоре:
- Върни се, тате, върни се, тейно!
Че си ми довел майкя мащеа,
и йе довела дащерка Яна -
язека Яна за сестра броя,
а она мене за брат незнайе.
Язека пойдох на пазар д'ида,
та па на Яна тиом говора:
- Кажи ми, Яно, кажи ми, сестро,
кажи ми, сестро, що да ти купа?
А она мене тиом говоре:
- Купи ми, либе, купи ми, кардаш,
купи ми сърма за кован колан,
купи ми цвеке за руса коса,
купи ми пафти за дизма снага,
купи ми гримньи за бели ръце,
бело белило за бело лице,
нови пръстенье за танки пръсти.
Язека нея за сестра броя,
а она мене за брат не знайе,
нало ме знайе за първо либе;
та язе Яни либе ли сам й?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.