165. ПОСТИГНАЛА МЛАДА МОМИРИЦА

Душата на българина

Постигнала млада Момирица,
постигнала до девет момички,
на десето тежка останала;
туга зборвит Момир-бег войвода:
- А невесто, млада Момирице!
Ако стигниш десето момичка,
ке ти истам нодзе от колена,
ке ти истам ръце от рамена,
ке т' отвъртам очи от глобой,
ке т' остаам млада темничарка,
ке т' остаам млада улогарка!
Кога дойде време да постигнит,
си я зеде най-мала Тодора,
си отиде во гора зелена,
ми седнале под зелени явор.
Си постигна млада Момирица;
не ми беше десето момиче,
туку беше едно мъжко дете.
Си го зави во кумаш пелена,
си го пови со сърмени повой.
Дете плачит, дур' лискя се ронет.
Се разпули млада Момирица,
догледала огън на планина,
си я пущи Тодора малечка,
е донесе огън от планина.
Развалиле силните огнеи,
изгреале дете малчкоо.
Ми заспала млада Момирица.
Си дойдое до три наръчници;
първа велит: ай да го земиме;
втора велит: да го не земеме;
дури да се мало дете сторит,
да се сторит до седум години;
трекя вилет: нека растит дете,
да се сторит юнак за жененье,
ке му свършет хубава невеста,
ке я свършет и ке я земеет;
ко ке одет в църков на венчанье,
тога юнак да се го земиме.
Наръчае и си побегнае.
Расло дете и ми е порасло,
се сторило юнак за жененье;
ми посвърши хубава невеста;
дошла коа за да е земеет.
Тога зборвит Тодора малечка:
- Ай ти тебе, моя мила майко!
Не прай го брата зетащина,
дур' да земим хубава невеста.
Защо кога дете си постигна,
наръчае до три наръчници.
Първа рече: ай да го земиме;
втора рече: да го остаиме,
да се сторит до седум години;
трекя рече: нека растит юнак,
да се сторит юнак за жененье;
ко ке свършет хубава невеста,
ко ке свършет и ке я земеет,
ко ке одет в църков на венчанье -
тога юнак да си го земиме!
Си отиде най-мала Тодора,
си отключи шарени ковчега,
си извади рубо зетащинско,
се промена най-мала Тодора,
се напрай млада зетащина,
и си зеде китени сватои,
си отиде по хубава невеста.
Отидое и си я зедое,
си ойдое църков на венчанье.
Задале се силните ветрои,
дигнале се мъгли и праои,
по ним идет силни виулици -
го кренале млада зетащина,
я кренале най-мала Тодора,
я кренале дури под облаци.
За брата си сестра се загуби,
Куртулиса свойот мили братец,
Що ми беше син един у майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.