|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
164. ВИСОКО СТОИШ, ДЗВЕЗДО-ЛЕ, ДАЛЕКО ГЛЕДАШ
Душата на българина
- Високо стоиш, дзвездо-ле, далеко гледаш,
да не ги виде, дзвездо-ле, мойте два брата?
- Видоф ги, видоф, девойче, край Църно море,
край Църно море, девойче, на дробна песок -
книга пишеа, девойче, солдзи ронеа,
солдзи ронеа, девойче, и му зборвеа;
- Ний не те раним соколе, на лов да одиш,
тук' те раним, соколе, дома да идеш,
на наша сестра, соколе, книга да носиш,
книга да носиш, соколе, абер да земиш,
и да ми видиш, соколе, шчо коа ми йе.
Ако е пролет, соколе, ако е лето,
да ни донесиш, соколе, две киски цвеке,
две киски цвеке, соколе, два класа пчейнца;
ако е есен, соколе, ако е зима,
да ни донесиш, соколе, два грозда грозйе,
два грозда грозйе, соколе, грудка снегоа!
Шапкарев, № 502.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|