|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
163. ШЧО МИ ЙЕ РОСА, ШЧО МИ ЙЕ МЪГЛА
Душата на българина
Шчо ми йе роса, шчо ми йе мъгла
по равно поле, по сино море?
Ни било роса, ни било мъгла,
туку ми било сирак Гьоргия,
сирак Гьоргия в църна зъндана,
на ръка държит пиле соколе.
Пиленце пишчит, раница сакат,
пиленце пишчит, водица сакат;
от ръце сечит - пиленце ранит,
от очи цедит - пиле напиват.
- Яди ми, пий ми, пиле соколе,
та ке та пушчана мой виляет,
на мой виляет, код моя майка;
та да ми видиш шчо коа ми йе -
дали йе лето или йе зима.
Ако йе зима, во коложега,
да ми донесиш грудка снегова;
ако йе пролет, къде Гюргевден,
да ми донесиш киска гороцвет;
ако йе лето, къде Петровден,
да ми донесиш три класье жито,
три класье жито, бела пченица.
Леринско (Шапкарев, № 332).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|