162. ИЗГРЕЯ ЗВЕЗДА ДЕННИЦА

Душата на българина

Изгрея звезда Денница
на Росенския камен мост;
не било звезда Денница,
най-била мома Иринка -
на костен гергеф шиеше
и се на Бога молеше:
- Божне-ле, Вишен високи,
стори ме, Боже, престори
на каква годе годинка,
на сиво пъстро гълъбче,
високо да си подфръкна,
широко да си погледна,
в Цариград, Боже, да ида
и на тъмница да кацна,
дето ми лежи млад Стоян,
млад Стоян, моят мил братец,
лежи веч девет години
за бащини си дългове.
Че се на Бога смилило,
стори я Господ, направи
на сиво пъстро гълъбче,
че си високо подфръкна,
широм - широко погледна,
във Цариграда отиде
и на тъмница си кацна.
Седяла малко ни много,
седяла три дни, три нощи,
седяла та е плакала,
че си тъмница прокапа.
Стоян в тъмница продума:
- Тъмничарю-ле, братко-ле,
защо тъмница прокапа?
Петровски ли съ дъждове,
или коледски снягове?
Тъмничар дума Стояну:
- Нит' съ петровски дъждове,
нито коледски снягове -
най на тъмница кацнало
едно ми сиво гълъбче,
стана три дена, Стоене,
как жално гука и плаче;
затуй тъмница прокапа.
Стоян извътре говори:
- Тъмничарю-ле, братко-ле,
я ми тъмница отвори,
да видя сиво гълъбче!
И тъмничар го послуша,
та му тъмница отвори:
не било сиво гълъбче,
най било мома Иринка,
Стояну мила сестрица.
Стоян си жално заплака.
Двама се живи фанали,
двама се мрътви пуснала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.