156. МОМА КАЛИНО, КАЛИНО!

Душата на българина

Мома Калино, Калино!
Честита била Калина
със девет мили братице!
Кой от де иде, носи и,
кой чехли, кой по местьове,
бае и Йован донесе
двой чехли и двой местьове
и това влашко ноженце.
Пукна се тресна Тодора,
Йовановата невяста,
от яд не може да ходи,
от жал не може да дума.
Чуди са, мая Тодора,
какво зло да му направи,
по влезе в мала градина,
пчелин е кошер страсила,
та па на дигян отиде
и на Йована говори:
- Либе Йоване, Йоване,
ти седиш, либе, на дигян,
та пиеш вино червено
и върла бистра ракия,
ала не знаеш, либе-ле,
що е дома сторило -
Калина го е сторила:
пчелин е кошер страсила.
Йован Тодори думаше:
- Либе хубава Тодоро,
това за това да бъде,
ала теб давно не бъде;
аз ща кошере па купи,
сестра Калина не мога.
Чуди са, мая Тодора,
какво зло да му направи,
та па си дома отиде,
па влезе в нови ехъре,
добра му коня прободе,
та па на дигян отиде
и на Йована говори:
- Либе Йоване, Йоване,
ти седиш, либе, на дигян,
та пиеш вино червено
и върла бистра ракия,
ала не знаеш, либе-ле,
що ти са дома сторило -
Калина го е сторила:
добра ти коня прободе
с нейното влашко ноженце.
Йован Тодори говори:
- Иди си дома, Тодоро,
това за това да бъде,
ала теб давно не бъде;
аз ще си коня па купи,
сестра Калина не мога.
Пукна са, тресна Тодора,
чуди са, мая Тодора,
какво зло да му направи,
та па си дома отиде,
та па си влезе вов къщи,
мъжко си дете убоде,
нички го в люлка турила.
Та па на дигян отиде
и на Йована говори:
- Либе Йоване, Йоване,
ти седиш, либе, на дигян,
та пиеш вино червено,
и върла бистра ракия,
ала не знаеш, либе-ле,
що ти са дома сторило -
Калина го е сторила
с нейното влашко ноженце:
мъжко ти дете убила,
нички го в люлка турила.
Тогаз е станал млад Йован,
та па си дома отиде
и си Калина питаше:
- Мома сестрице Калино,
ти ли ми стасти кошери,
ти ли ми конче убоде,
ти ли ми закла детенце?
А Калина му говори:
- Бае Йоване, Йоване,
ако съм това сторила,
на место да си остана,
мраморен камик да стана!
Йован Тодори говори:
- Либе хубава Тодоро,
ти ли ми стасти кошери,
ти ли ми конче убоде,
ти ли ми закла детенце?
А Тодора му говори:
- Либе Йоване, Йоване,
ако съм това сторила,
на място да си остана,
мраморен камик да стана!
Доде Тодора издума,
тя си на место остана,
мраморен камик станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.