154. ИМАЛА Й МАМА ЮСМИНА СИНА

Душата на българина

Имала й мама юсмина сина.
Синките мама се възбужила,
сирумах Гергя ни възбужила,
ни възбужила, ни чорбаджила.
Ютговареши Гергюва мама:
- Ой ми та теби, сирумах Герге,
ют тук са махни, ют къщата ми,
ют къщата ми, ют равни двори,
ни ми засрамей юсмина сина,
юсмина сина се чорбаджии,
осем снашици като паници!
Ютговареши сирумах Гьорги:
- А мари мале, стара ми мале!
Аз кът изляза ют къщата ти,
ют къщата ти, ют равни двори,
аз кът изляза, чума да флези,
да ти юмори юсмина сина,
юсмина сина, осем снашици,
сама да юстанеш с четири дувара.
Къкто си пукле сирумах Гьорги,
тъй го и чула черната чума,
чи юбядвала ю Цариграда,
пък пладнувала на Морну поли,
пък вечеряла в Гергюви двори.
Чи юморила юсмина сина,
юсмина сина се чорбаджии,
осем снашици като паници,
сама юстала Гергюва мама,
сама юстала с четири дувара.
Ютговареши Гергюва мама:
- Върни са, върни, сирумах Герге,
да си заровим юсмина сина,
юсмина сина се чорбаджии,
осем снашици като паници!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.