152. ЗАПРОСИ ГРУЙО БОЯНА

Душата на българина

Запроси Груйо Бояна;
Бояна плаче та нече;
- Нечем го, мале, па нечем!
Груйо йе върла бекрия,
са-нош седи на меана,
са-нош седи, са-нош пие,
испил йе, мале, волове,
испил йе брези биволи.
Макя Бояни говори:
- Земи го, щерко Бояно,
сега се Груйо одрече
од вино и од рикия!
И Бояна я послуша,
та си земала Груйоте.
Правия сватба неделя.
Туку се сватба разтури,
Груйо в меана отиде.
Чекала го йе Бояна
до двои петли, до трои,
кола ми дърва изгори,
ока йе памук испрела,
товар борина изгори,
свила йе ръкав ушила -
нема Груйоте да дойде.
Върла я дремка одрема,
легна Бояна, позаспа -
през стол глава преуньила,
като змия през грамада.
Ете Груица де иде -
два му тупана тупая
и две му свирки свиреа,
две му ченгии играя.
На порти чука и вика:
излезни, бела Бояно,
излезни, порти отвори.
Недочула го Бояна,
Нел' го дочула макя му,
Излезна, порти отвори.
А Груйо си ю говори:
- Мале-ле, мила майчице,
камо ми бела Бояна,
камо я, та не излезна?
Макя Груйоти говори:
- Сину Груице, Груице!
Каква йе твоя Бояна,
хубава, а неработна:
са-нош Бояна играла
с твоите млади ратае;
вече я дремка одрема,
сега легнала, заспала,
през стол глава преуньила,
като змия през грамада.
Груйо ю нищо не рече,
нел' зема влашко ноженце,
убоде бела Бояна,
в бело я гърло убоде.
Макя Гууици говори:
- Сину Груице, Груице,
не знали, сину, маскара?
Са-нош Бояна седела,
кола дърва изгорила,
ока йе памук испрела,
товар борина изгори,
свилен йе ръкав ушила;
сега я дремка удрема,
сега легнала, заспала,
през стол глава преуньила,
като змия през грамада!
Груйо ю нищо не рече,
нело бръкна - свилни джепи,
извади влашко ноженце,
та си убоде макя си
у нойното бело гърло,
та па на макя говори:
- Мале-ле, мила майчице -
те тебе, мале, маскара!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.