151. ЗАЛИБИЛ СТОЯН БОРЯНКА

Душата на българина

Залибил Стоян Борянка,
либи я Стоян, иска я,
ала го не ще Борянка.
Мама Борянка предумва:
- Земни го, синко Борянке,
да ми се, синко, наносиш
сини сукнени кожуси,
с по-много злато от сребро.
И Борянка я послуша,
че зе Борянка Стояна,
зела го и венчали се.
Води я една година,
добила й мъжко детенце.
Стоян Борянки думаше:
- Борянке, либе Борянке,
мене ме викат на зефет
горе в горната махала,
аз ще на зефет да ида,
ти да ме, либе, почакаш
доде петлите дваж пеят,
дваж пеят и да потретят,
аз като, либе, потропам,
да додеш да ми отвориш.
Стоян на зефет отиде,
и Борянка е седяла,
седяла, седянкувала,
доде петлите дваж пели,
дваж пели и потретили:
товар борина изгори,
три ю'за памук опреде,
че и се мрежа домрежи,
че и се дрямка додряма.
Борянка дума мами си:
- Майно-ле, стара свекърво,
до сега ми си свекърва,
от сега ми си майчица;
мен ми се дрямка додряма,
майно-ле, ше си полегна;
ти като чуеш млад Стоян,
ти да ме, мамо, повикаш,
да стана да му отворя.
Таман Борянка заспала,
Стоян на порти похлопа,
мама му стана - отиде,
че на Стояна отвори.
Стоян си в къщи повлезе
и при Борянка поседна,
че си Борянка милваше,
милваше йоще думаше:
- Мило банково агънце,
какво ми й сладко заспало,
като агънце при мама,
като пиленце под мама!
Мама Стоену думаше:
- Стоене, синко Стоене,
що толкоз милваш булчето?
Цялата нощ е играла
с твоите девет шегъри,
сега що легна та заспа.
Стоян се люто расърди,
извади ножче черенче,
че си Борянка прободе.
Борянка душа даваше,
езикът и хортуваше:
- Майно-ле, наносих ли се
сини сукнени кожуси,
с по-много злато от сребро?
Като шегъри зачуха,
те на Стояна думаха:
- Стоене, ти наш масторе,
че що ти стори булката?
Цялата нощ е стояла,
седяла седянкувала,
товар борина изгори,
три юза памук опреде,
трийсет вретена напреде.
Стоян се жалба нажали,
извади ножче черенче,
че се в сърцето прободе
и на Борянка думаше:
- Лежи, либе-ле, да лежим,
мама ми да се нарадва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.