|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
150. СТОЯНОВАТА МАЙЧИЦА
Душата на българина
Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Стоене, синко Стоене,
посъди, синко, булката,
че ми атър не гледа -
в къщи ми пътя минава,
на ръце не ми полива.
Ти ходиш, синко, та ореш,
та ореш черни угари,
булката жито издава,
два ката дава житото,
един кат зима виното,
виното и ракията.
Стоян му много догневя,
ама и нищо не рече,
че й било света неделя.
Понеделник рано ранили,
той на Петрана думаше:
- Петранке, първа пръвнино,
аз ще на нива да ида,
черни угари да ора,
ти да ми обяд наготвиш,
на нивата да ми донесеш.
И Петранка го послуша:
сготвила сладка обяда,
мъжка си рожба окъпа,
в пъстра го люлка приспала,
че е на нива отишла,
сладка обяда занесла.
Като я видя млад Стоян,
разпрегна вола едина,
че впрегна булка Петранка,
черни угари да оре.
Малко и много поора,
от пладня до икиндия,
бяло и мляко потече,
черни угари намокри.
Петранка дума Стояну:
- Стоене, пръвна пръвнино,
я ма, Стоене, разпрегни.
Ако не ти й мило за мене,
не ти ли й мило детето,
детето мъжката рожба,
окъпано, неподоено?
Стоян Петранка разпрегна
и на Петранки думаше:
- Видя ли, Петранке, видя ли -
тежко се орът угари,
лесно се дава житото
за вино, хем за ракия.
Че си Петранка отиде;
тя си във къщи не влезе,
отиде в горна градинка,
распаса синя ивица,
че са младичка обеси.
Бесарабия (СбНУ 27, с. 62).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|