147. СТОЯН ДРАГАНКИ ДУМАШЕ

Душата на българина

Стоян Драганки думаше:
- Драганке, либе Драганке,
иди си, либе, не ща та,
мен ми са смеят хората:
какъв е Стоян млад юнак,
пък какво му е булчето -
мъничко като маймунка,
теничко като пръчица,
рохаво като чумата,
щудраво като циганка,
кирливо та не опрано.
Върви си, либе, не ща та.
Ази за дърва ща ида,
за дърва със дърварите,
тебе та тука оставям,
тука да не та заварям,
че ти главата отрязвам,
като на пиле петровско!
Стоян за дърва отиде,
а пък Драганка й станала,
бяло си пране опрала,
гладко мазане замаза,
че са й умила, уплела,
и са хубаво премени,
надяна бяла къделя,
запреде ново вретено,
нохлула й чехли на прябош,
че си на пътя излезе,
у мамини си да иде,
през дърварската улица.
Среща и идат дървари,
най-напред върви млад Стоян,
със тънка сирка свиреше,
свирката свири-говори:
- Благатка, Боже, благатка
на тогоз мъжа жената;
как не би, Боже, на мене!
Кога я Стоян наближи,
тя била сама Драганка,
Драганка дума Стоену:
- Дай ръка, либе, прощавай,
ази у дома отивам,
и ти у дома да додеш,
децата да си разделим,
ти земи, либе, Иванча,
ази ще зема Дамянча,
че е Дамянчо мъничък,
че без мама си не може.
Стоян Драганки думаше:
- Върни са, либе, ела си,
ази са с тебе шегувах.
Клета му душа проклета,
който са с либе шегува -
със либе шега не бива.
Драганка дума Стоену:
- Как ще са върна, Стоене,
от твойта стара майчица,
от мойта стара свекърва!
Ако са гладко уплета,
или са хубаво пременя,
тя тогаз ще да ми рече:
- Ей нашта курва кахпия!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.