142. БУЛЯ ДРАГИНКУ ДУМАШЕ

Душата на българина

Буля драгинку думаше:
- Добре си дошел, драгинко,
да пораздумаш бача си,
бача си, драго, Никола,
че сме са снощи карали,
лоши си думи думали -
той мене дума, аз нему.
Мене ми рече бачо ти:
Иди си, Радо, не ща те!
Не ми си вече хубава,
каквато бе ми хубава
отколя на младо време.
Яле каква си мъничка,
мъничка като маймунка,
шатарна като шадийка,
черна си като циганка,
рохава като чумата!
Каква щещ къща да държиш,
какъв щещ дом да събереш,
камо ли рожба да храниш,
момчана и момичана!
Ази му рекох, драгинко:
- Никола, луда гидио!
И птичката е мънинка,
и тя си гняздо извива,
и птиченца си измъща,
и по гора извожда
да пеят, да се веселят.
Стоян булни си думаше:
- Булне-ле, драга булне-ле!
Ази съм челяк касапин,
че коля крави ялови -
мене ма бачо откупи,
булне-ле да та заколя.
Разбраждай тънка махрама
да не я, бульо, кървавя,
за друга буля да седи,
за по-хубава от тебе.
Буля драгинку думаше:
- Коли, драгинко, кървави!
Аз имам, драго, пък друга,
пък друга и по-хубава
за друга буля да седи.
Като ма, драгин, заколеш,
по сърце да ма разпориш,
да видиш, драго Стоене,
какво е на мойто сърце,
тъкмо ми девет месеца!
Стоян и глава одряза
и по сърце и пореше -
изпрал е мъжко детенце,
детенцето му продума:
- Чичо-ле, чичо Стоене!
Че защо закла мама ми?
Нали е язък за мене,
че кой ще ма отхрани?
Току туй дете издума,
Никола флезе в вратата;
като си видя детето,
той си извади остър нож,
та са в сърцето удари
и от душа са отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.