138. ДИМО СИ ДИМКИ ДУМАШЕ

Душата на българина

Димо си Димки думаше:
- Я дай ми, Димке, пищове,
че ще на Стамбол да ида,
печала да си спечеля.
Тебе те сама оставям,
сама да не те завара;
ако те сама завара,
главата ще ти отрежа!
Па стана Димо, отиде
на далеч Димо, на Стамбол,
печала да си печели.
Димки е жално станало,
та се назади повърна,
узе си Димка камъче,
турна го на сърцето си,
носи го седем месеца,
па си го Димка извади -
камъче пак си камъче.
Димка се в глава удари,
па си узела камъче,
пови го с басма пелени,
зави го Димка, зави го
със копринени юргане,
турна го в златна люлчица,
люля го до два месеца,
па си му Димка запела:
- Нани ми, нани, детенце,
нани ми, нани, пиленце,
расти на мама, порасти,
че ще баща ти да доде,
армаган ще ти донесе.
Току си това издума -
ето Калинка че иде,
па си на Димка думаше:
- Димке-ле, млада невясто,
иди си Димо посрещни!
Димка Калинки думаше:
- Калинко, моме Калинко,
я ми залиши детето,
че да ида да се премена.
Че си е влязла Калинка
детенце да си залише.
Димка в градинки отишла,
в градинка да се накити.
Дома си доде млад Димо,
па си детенце пригърна,
по къщата го носеше,
и за Димка погледваше.
Га си погледна в градинка,
Димка в градинка висеше,
с руса коса се обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.