137. ЙЕЛКО ДЖЕЛЕПКЕ, БУЛКА ХУБАВА

Душата на българина

- Йелко джелепке, булка хубава,
знаеш ли, Йелко, повниш ли, либе,
кога се двама ние либихме,
две сирачета, сиромахчета?
Нигде си нищо, Йелко, немахме,
сега си, Йелко, сичко сдобихме,
саде си, Йелко, едно немаме -
от Бога дарба, от сърце чедо.
Я стани, Йелко, я стани, либе
та си отключи нови сандъци,
та си напълни мешин дисаги,
мешин дисаги с тежко имане,
че ща да ида по Влашка земя,
по Влашка земя и по Богданска,
дано изпитамбилка за рожба,
да си добием от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце чедо.
А Йелка си му тихом говори:
- Ей ми та тебе, либе Стоене,
не ходи, либе, по Влашка земя,
по Влашка земя и по Богданска,
ами да идем на святи Йован,
на святи Йован на Рил манастир,
да се поклоним, да се помолим,
и да изпишем нова одая,
да се изпишем ние двоица,
дано добием от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце чедо.
И Стоян си е Йелка послушал,
та съ отишли на святи Йован,
на святи Йован, на Рил манастир.
Изминали съ поле широко,
настанали съ гора зелена,
та па си Йелка напред вървеше.
На път се прачна змия усойна,
а Йелка си и тихом говори:
- Ей ми та тебе, божьо пиленце,
махни се от път да си заминем,
че ще да идем на святи Йован,
на святи Йован, на Рил манастир,
да се поклоним, да се помолим,
и ще изградим нова одая,
ще се изпишем ние двойца,
и теб ще изпишем, божьо пиленце,
дано добием от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце чедо.
А змия и тихом отвърна:
- Ей ми та тебе, Йелко джелепко,
слезни от коня, Йелко джелепко,
та си разбради жълтата кърпа,
та я разбради и я постели,
да ти изблювам разковничето,
да го пиете двамата със Стоян;
че стана, Йелко, три дни как ходя
по планините, по равнините,
дорде ви найда разковничето.
И Йелка си я тогиз послуша,
та си е сляла тогиз от коня,
та си разбради жълтата кърпа,
та я разбради и я послала,
та и изблюва разковничето,
та го съ пили двамата със Стоян.
Па съ отишли на святи Йован,
на святи Йован, на Рил манастир,
поклонили се, помолили се,
уградили съ нова одая,
изписали се тие двоица
и помежду тях божьо пиленце.
И добили съ от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце чедо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.