134. ЗАЖЕНИЛ СА Е МЛАД СТОЯН

Душата на българина

Заженил са е млад Стоян,
в неделя бе му сватбата,
вов петък бе му моминден,
вов вторник книга допада
да иде Стоян млад войник,
млад войник, млад байрактарин.
Че си невеста остави
под бела-ж'лта магдана,
венчана, неармосана.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано!
Ще ли ма, либе, почекаш,
доде са ваднаж завр'на?
Петкана го е чекала
такмо до девет години.
Станала бела сабота,
бели си ризи напрала
на бели Дунав отишла,
на мрамор камик стъпила,
та бели ризи изпира
и на Дунава говори:
- Дунаве, бели Дунаве
Ти ма със либе раздели,
ти ма със либе сабери!
Дунав не дума, не шава,
сега Петкани продума:
- Петкано, бела българко,
по-скоро ризи изпери,
по-скоро дома да идеш,
че ще млад Стоян да доде.
Отка петлите пропеха
Триста гемии минаха,
Най-напред беше млад Стоян,
Тежка гемия караше,
С танка цифара свиреше,
Като свиреше, думаше:
- Чуеш ли, либе Петкано,
че ще млад Стоян да доде?
Петкана дома отиде,
Бели си ризи простира,
Викнала, песен запела.
Заслушал я е свекър и,
па си Петкани думаше:
- Снахо Петкано, Петкано!
девет години ка стана,
отка ни Стоян остави,
ти беше тажна, кахарна,
сега си, Петкано, весела,
та си викнала-запела.
Петкана свекру думаше:
- Свекъре, стари свекъре!
Дунав ми дума продума,
че ще млад Стоян да доде.
Свекър Петкани думаше:
- Размети двори широки,
нареди наред столове,
че ще селяне да сбера,
Стояна да си посрешна.
Заклале крава ялова,
сготвиле гозби секакви,
па се сбрале селяне -
кметове, стари попове,
та си Стояна срешнале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.