133. СЪБРАЛИ МИ СА, ОТБРАЛИ

Душата на българина

Събрали ми са, отбрали
сто й седемдесе юнака,
сто й седемдесе и седем
на юнашката механа,
да ядат още да пият,
веселба да се веселят.
Както са ели и пили,
почнали да си говорят -
кой с какво ще се похвали.
Кой са похвалил, похвалил,
че има пушка бойлия,
че има сабя френгия,
кой са похвалил, похвалил,
че има конче хранено,
похвалил ми са млад Стоян,
че има булче хубаво,
хубаво, много разумно -
никой я немой излъга
портите да му отвори.
Отде го зачу търговче,
търговче, младо юначе -
то на Стояна думаше:
- Байно-ле, бачо Стоене,
че какво даваш, залагаш,
ако ти булче излъжа
вратат да си отвори?
Стоян търговче думаше:
- Търговче, младо юначе,
ти какво даваш, залагаш?
Ако ми булче излъжеш,
харизвам ти го на тебе,
булчето с покъщнината,
ако не мож я излъга,
харизваш ли си главата
на мойта сабя френгия?
Голям са кавул сторили.
Тръгна търговче, отиде,
със него двама юнака,
юнаци отстрана стоеха,
търговче хлопа на порти:
- Буле-ле, буле Стоенце,
стани ми, мъри, отвори,
какво е чудо станало
на юнашката механа -
батя Стояна убиха,
аз му кинчето доведох,
стани ми, буле, отвори
и му кинчето поемни!
Стояница булка хубава,
на ума много разумна,
тя си отвътре обади:
- Махни са човек непознат,
без Стоян порти неотварям,
каквото й търсил, намерил!
Търговче хлопа и вика:
- Буле-ле, буле Стоенце,
ела ми, мъри, отвори!
Стояница булка хубава,
На ума много разумна,
Пуснала й сиви кучета,
Кучета грозни, омразни -
без Стоян човек не пущат.
Търговче хлопа и вика:
- Буле-ле, буле Стоенце,
ела ми, мъри, отвори!
Негови верни другари,
те са го назад върнали
и при Стояна довели.
Че скочи Стоян гидия
с негова сабя френгия
и му главата одряза,
и на търговче думаше:
- Да знайш, търговче, да повниш,
с Стоян кавул да правиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.