|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
132. МАРИ МАРИКО, МАРИКО
Душата на българина
- Мари Марико, Марико,
Марико карагьозлийко,
я ще те дума попитам:
като си на три венчила,
кое е любе най-вярно,
най-вярно и най-зговорно?
- Любе Стоене, Стоене,
я тебе право ще кажа,
хатър да не ти остане:
първо бе любе най-вярно,
най-вярно и най-зговорно.
Той беше много сиромах,
сиромах, селски говедар,
па вечер кога дойдеше,
на рамо дърва носеше,
навътре като влезеше,
със уста мед донисаше.
Второто любе, любе-ле,
второто като третото.
Той беше много болерин,
Болерин, селски мухтарин;
Хамбаре жито имаше,
Ми беше много зилярин:
Той вечер кога дойдеше,
И вътре кога влизаше,
Ф кофата вино носеше,
От уста змии падаха.
Малкотърновско (Стоин-ИЗТр., № 1051).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|