120. МАРКО ПРОСИ ДЕЛИ МАГДАЛЕНА

Душата на българина

Марко проси дели Магдалена,
он я проси, она се односи,
он я проси, она шега бие.
Гривни прати - о камен ги троши,
китка прати - у огън я фърля.
Вечерта си с нея сборували:
- Таком Бога, дели Магдалено,
кога баде ютре йодзарано,
че ти дода, Магдо, со сватове.
Магда му йе нищо не думала.
Ка йе било ютре йодзарано,
да йе Марко со сватаве дошал.
Изкачи се дели Магдалена,
изкачи се на високи чардак,
та разгледа нагоре-надоле,
та сагледа през широко полье,
де си иде Марко со сватове.
Слезна Магда от високи чардак,
па на макя потио говори:
- Леле мале, леле мила мале!
Де си иде Марко со сватове,
де си иде през широко полье,
че ти легнем, мале, да ти умрем,
че ти легнем, мале, у носила,
ти ме прекрий с това бело платно,
и си земи това жълто цвеке,
го натъркай мое бело лице,
да ми стане лице мартовечко,
па осучи до три жълти свещи,
запали ги, мале, до главата.
Ка приближи Марко со сватове,
ка приближи, мале до дворове,
извикни се, мале, щото можеш,
извикни се, мале, та си плачи,
жално плачи, ощ' по-жално реди:
- Моя Магдо, моя тъкменице,
тъкменице, Магдо, гледанице!
Де си иде Марко со сватове,
а ти, Магдо, у носила лежиш,
ти си, Магдо, с покров покриена.
Дури Магда дума да издума,
де си дойде Марко со сватове,
улезна си Марко со сватове,
улезна си Марко у дворове,
ка улезна у равни дворове,
учуди се, Марко, удзвери се.
Проговори Марко младоженье:
- Прости мене куме господине,
прости мене, що чем да продумам:
снощи сме си с Магда сборували,
сега Магда у носила лежи,
сега Магда с покров покриена.
Маркути се за вера не фата,
та па Марко девере говори:
- Таком' Бога, два млада девера,
я идете у гора зелена,
донесете леда девет педа,
да туриме Магди у пазуки,
ега би се Магда соживила.
Слушали го два млада девера,
та отишли у гора зелена,
та донели леда девет педа,
та турили Магди у пазуки -
бо' ме Магда ни с нога, ни с рака!
Маркути се за вера не фата,
па се Марко туку чудом чуди,
та па Марко девере говори:
- Таком'Бога два млада девера!
Я идете у гора зелена,
та фанете змия усойница,
да туримеМагди у пазуки -
ега би се Магда соживила!
Слушали го два млада девера,
та отишли у гора зелена,
та фанали змия усойница,
та турили Магди у пазуки -
бо' ме Магда ни с нога, ни с рака!
Маркути се за вера не фата,
него бръкна Магди у пазуки -
бо' ме Магда ни с нога, ни с рака!
Тогай му се за вера фанало,
Та се Марко со сватове върна,
Та си пойде през широко полье.
Стана Магда низ нови носила,
та па Магда на макя казуя:
- Леле мале, леле стара мале!
Лесно трая леда девет педа,
ош' по-лесно змия усойница,
мъчно трая Марковата рака:
още малко да ми постояше,
още малко - чех да се насмеем.
Дочули я нойните комшийки,
комшийките, нойните душманки,
та стигнали Малкоте юнака,
стигнали го и го повърнали:
- Я се върни, Марко, добър юнак,
стана Магда низ нови носила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.