|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
119. ЗАЖЕНИЛ МИ СЕ НИКОЛЧО
Душата на българина
Заженил ми се Николчо,
далек за булка ще иде,
през девет села далеко,
през девет гори зелени,
прездевет води студени;
младо деверче калесал,
младо деверче Стоянчо.
Стоянчо иска да иде,
майка му го не пускаше,
и на Стояна думаше:
- Седи, Стоене, не ходи,
там са е мечка прочуло,
кой мине, все го изява,
и тебе ще, сино, изеде.
Стоян майка си не слуша,
че стана Стоян, отиде.
Като за булка отидоха,
нийде ги никой не видя,
като са назад върнаха,
на пътя, на кръстопътя,
една ми мечка лежеше,
със едно ми мече кръвниче,
кръвниче мече, страшниче.
Като си сватба видяла,
кога е мечка й изревала,
на гора листе изпада;
кога си мечка издъхна,
на поле трева извяхна.
Като я видя млад Стоян,
той се изясно провикна:
- Мар' де си мечке, я яла,
двама да се поборим!
Кат я видяха сватове,
сватове йоще кумове,
сички йз гората избягали,
зетя й булката останали,
с младо деверче Стоянчо.
Стоян се с мечка словиха,
словиха та се боряха
три дни ми и три вечера.
Дето мечката фанеше,
със ока месо късаше,
алени кърви течаха -
пак не се Стоян остави,
да го мечката надвие.
Ожедня Стоян за вода,
той си на булка думаше:
- Булче-ле Николчовице!
Я дай ми, булче, водица,
да си устата разквася,
мечката ще си навия.
Булче се чуди и мае,
от де да земе водица,
че на Стояна да даде,
да си устата разкваси!
дребно си сълзе пророни,
на Стояна вода отдаде.
Стоян си уста разкваси
и си мечката издигна,
че я у земя удари,
и па се ясно провикна:
- Събирайте се, сватове,
сватове още кумове!
Ние ще да се питаме,
кому се пада булката:
който ли бяга в гората,
или който уби мечката?
Никой си нищо не рече,
булка под було продума:
- Не се пада булката
който в гората избяга,
я най се пада, припада
който си уби мечката!
Сев. Добруджа (СбНУ 35, № 264).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|