116. ЗАДРЕМАЛА ОБЕДНА МАРИА

Душата на българина

Задремала обедна Мариа,
задремала мегю два девера.
Ной се чини никой я не види;
видела я премлада кумица,
па Марии потио говори:
- Дал' йе на зло, или йе на добро?
Армасаа обедна Мариа,
па пойдоа китени сватове,
та ойдоа до Белото море.
Бело море престан' престанало,
окол' море модра перуника.
Сите са си по китка набрали,
Младоженя и две и три набрал.
Кога са се отаде върнали,
Бело море от брег до брег бие.
Проговори кума господина:
- Не газете китени сватове,
не газете, млади не гинете;
кой се жени, нека напред гази!
Загазил йе млада младоженя;
па загази у една утока -
фана коня дури до колена;
па загази у друга утока -
фана коня до ситно седло,
младоженя до свилени пояс;
па загази у трекя утока -
от коня се, бре, нищо не види,
младоженю - туку окно перо.
Провикна се гиздава девойкя:
- Върни ми се млада младоженя,
върни ми се, не удави ми се!
А на кума потио говори:
- Я прощавай, куме господине,
че соблачим ситно и свилено,
че облачим модро и морово,
та че газим у синото море,
та че тражим на море бродове,
да преведем китени сватове,
да преведем млади да не гина.
Проговори кума господина:
- Просто да е, млада кръщенице!
Соблекла си ситно и свилено,
та облекла модро и морово,
та загази у Белото море,
та си найде на море бродове.
Си сватове на гайтан преведе,
кум, старойкя - на зелена вейкя,
два девера - на бели раменя,
младоженя - на свилни скутове.
Ка а виде кума господина,
дека си е мома пливоморка,
ка а виде, люто а прокълна:
- Е Марие, млада кръщелнице!
До неделя - млада у невести,
я до друга - млада у вдовици,
я до трекя - куму любовница!
Ка йе рекъл кума господина,
ка йе рекъл, така и е било:
до неделя - млада у невести,
я до друга - млада у вдовици,
я до трекя - куму любовница!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.