100. МАМО-ЛЕ, СТАРА МАЙКО-ЛЕ

Душата на българина

- Мамо-ле, стара майко-ле,
я обарни са надзаде,
да си ти нещо зарачам:
да ми дружките посрещаш,
да ми цветето поливаш,
вечер, вутрина със вода,
па на пладнина със солзье.
Мамо-ле, стара майко-ле,
когито пушки запукат,
па язи, мамо, ша дойда,
па тогаз, майко, ша дойда.
- Щерко-ле, мила по-стара,
щерко-ле, мила-ле едната,
мене си, щерко-ле, не жали,
ями си гледай либето,
либето, щерко, майка ти,
майка ти, щерко, баща ти,
па тогаз добре да ти е.
Щерко-ле, мила едната,
с махалата не карай са,
със махлене си бивай,
че утре за огън ше идеш,
леба да кратиш - ще идеш,
ше идеш, щерко-ле, да земеш;
сольта ше кратиш, щерко-ле,
ше идеш, щерко-ле, ше идеш.
- Мамо-ле, стара майко-ле,
мамо-ле, стара-ле безумна!
Фного деверье си имам,
йоти ма, майко, юдаде,
йоти ма, майко-ле, юпрати!
- Щерко-ле, мила-ле едната,
йоти са, щерко-ле, богати,
за жито не щеш-ле да купиш,
либе ти не щат-ле да запрат.
- Мамо-ле, стара майко-ле,
що си-ле думаш таз дума?
Той си ми, мамо-ле, не гълчит,
той си ми, майко-ле, не дума,
колкиш си влезе при мене.
Той си са, майно-ле, не смее,
той си са, майно-ле, лю въси.
Как ще се, майко-ле, утърпи!
- Йой моме, йой малка моме,
момече-ле, малко-ле щураво,
дали си гладна и жадна,
та си толкоз-ле юдбесяш?
- Мале-ле, стара-ле майко-ле,
мале-ле, стара-ле безумна,
я ша си, майно-ле, да бегам,
я ша си, майно-ле, да дойдем.
- Щерко-ле, мила майчина,
щерко-ле, мила щурава,
не ща та, щерко, да дойдеш,
не ща та майчина да влезеш;
я си та дадох, продадох,
както си ищат да правят:
да ти месото-ле ютопят,
да ти лицето-ле загубят.
- Мамо-ле, стара майко-ле,
мамо-ле, стара щурава -
за леба ша ти работя.
- Щерко-ле, мила едната,
щерко-ле, мила щурава,
не ща си да та-ле йоставя.
- Нека си, майко-ле, да нещеш,
при тебека-ле ша седя,
при брат ми, майко, ша седя,
ша му децата разнасям,
ша му децете развивам,
ша му работа-ле повършвам -
ама седяла ша дойда!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.