|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
238. СЛЪНЦЕ ЗАЙДЕ ЗАД ГОРА ЗЕЛЕНА
Народни любовни песни
Слънце зайде зад гора зелена,
слънце зайде, мрак по поле падна.
Лудо младо край горица стои,
дни си брои, година си кълне:
- Е годино, моя неправино!
Е месече, турски помошниче!
Санош грееш, на турци помагаш,
а менека никой не помага.
Любих любе от мало малено,
од малено дури до големо;
кога стана любне за любене,
за любене, любне, за зимане,
оно ми го други преотмеа,
а менека кума окумиа,
а деница остаросватиа,
а братанче - премладо деверче.
Кога беше църкфи на венчане,
собраа се проклетите моми,
запояа гяволската песен:
"Таком Бога, куме господине!
Венчай, куме, люто не проклинай
дижи венци, често не въздишай!"
А я си се туку чудом чудим:
я не кълнем - само сърце кълне,
не въздишам - душа ми въздиши!
Самоковско (Шапкарев, 737).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.
|