|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
162. СНОЩИ ОТИДОХ, МАНЕ МО
Народни любовни песни
Снощи отидох, мане мо,
из тесни росни ливади,
на висок баир Бакаджик
на конче трева да кося.
Там си, мане мо, заварих
ено мънинко момиче -
сено сбирало, заспало.
Драго ми й да го погледам,
мило ми й да ги събудя,
и аз при него полегнах,
полегнах, съня заюснах.
Кога се от сън събудих,
студен ми камък при мене.
И аз си станах отидах.
Из пътя, мамо, минавам,
момиче ходи по двора
и на майка си говори:
- Я излез, мамо, да видиш,
како магаре минува,
магаре, мамо, без уши:
не знае ода да пие,
не знае трева да пасе!
Ямболско, зап. в Болград, Бесарабия (Янков, 279).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.
|