153. САКАРИНО ЦЪРНООКО

Народни любовни песни

- Сакарино църнооко,
дарувай ми едно око!
- Море лудо, кутро младо!
Ни дарувам, ни продавам,
дойди вечер на вечера,
на вечера край пенджера
да ти давам и обеве,
и обеве църни очи,
и моево бело лице,
со се мое бело гърло!
- Сакарино църнооко,
аз не можам да ти диидам,
оти сум си турски момок,
турски момок, конски сеиз -
везден - дене кони пасам,
а ноще си арти варда -
аз не можам да остаам.
- Море лудо, кутро младо!
Ке те ука я науча:
удри кони во пайвани,
а муските во железа,
а артите во рамене,
та дойди ми на вечера,
да се оба познаиме.
Сакарина църноока,
како що го научила,
така ука я фатило.
Па си пошло на вечера,
та му даде църни очи,
и нейдзино бело лице,
бело лице со се гърло.
Малу що се покочиле,
дур' се зора обзорило
стопани го побарале.
Що да видат вельо чудо!
Сите кони во пайвани,
а мъските во железа,
а артите во рамене.
Тога си се почудиле,
кабаето му простиле,
защ' се найде многу умен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.