|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
126. ДАЙ СИ МА, МАЙЧЮ, ДАЙ СИ МА
Народни любовни песни
- Дай си ма, майчю, дай си ма
фаф нашяна си махала,
на чярнокуну копяля,
дену си ми я прилика.
Колчиш как мине, маля ля,
прис наши равни дворувя,
дворувя тясну сукачя,
то нах нас жялно погльодва
със нажялени учинки,
със нажялени сарчеця.
- Мари ми мила дащярю,
мари де го си видяла,
видяла и бяндисала,
солкуф си сяфдьо метнала?
- Видяла го сам, видяла
на студениня врисювя -
той поя кончя храняну,
я точях вода студена.
Конян му вода ни пия
за мойня бяли харкумки,
за моян алян миндилчяк.
Пак я са майчю почюдих,
как да му сарця разваля -
уткачих бяли харкумки,
та си му кончя напоих,
постелих алян миндилчяк,
та си му кончя назубих.
И дара са смя дарили:
той меня парстян сребаран,
я нему карпа шяряна.
Ахър Челебийско, дн. Смолянско (СбНУ 7, 36); харкумки - котли;
врисювя - извори.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.
|