116. ПОШЕЛ СИ ГЬОРГИ НА СВЕТА ГОРА

Народни любовни песни

Пошел си Гьорги на Света гора,
на Света гора, на мънастиря,
и си завода свите момчета,
свите момчета, сви ученици.
Свите момчета с кони играят,
с кони играят и с пушки пущат,
Васил ученик ни с кон играе,
ни с кон играе, ни с пушка пуща,
навалил глава до конска грива,
поронил сълзи до черна земя.
Гьорги питува Васил ученик:
- Васил ученик, навалил глава,
дали ти й жалба за мила майка,
или ти й жалба за стари татко?
- Не ми е жалба за мила майка,
нито ми жалба за стари татко,
най ми е жалба за първо либе,
за първо либе, за първа севда.
- Върни се, върни, Васил ученик,
не ще достигнеш до Света гора,
до Света гора, до мънастиря.
Върни се, върни, назад във село,
да збираш къща кат лястовица,
да чуваш челят кат кукувица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.