94/82. ГРЕХОВЕН ХАЙДУТИН

Заплакала е гората

Разболял са е млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия,
та й лежал Стоян, та й болял
тъкмо ми девет години.
Стояну майка думаше:
- Стояне, синко Стояне!
Ето ми девет години,
как лежиш, синко, как болиш,
изной девет постелки
и девет, синко, завивки -
майка не та е питала
от какво лежиш и болиш.
Стоян майка си думаше:
- Стани ми, мале, духовник,
да си гряхове прикажа,
от какво лежа и боля.
Знаеш ли, мале, повниш ли,
като бе, мале, размирна,
размирна, тежка година,
несмирна, мале, дружина?
Сбрахме се триста юнака,
дигнахме девет байрака.
Като на долу ходихме,
на долу, мале, из Влашко,
вървяхме, доде вървяхме,
на път сватба срещнахме,
голяма сватба болярска,
с млого кумове, сватове.
Най напред върви кръстница,
в десна й ръка бъклица,
в лява й чаша сребърна:
на си юнаци й заляла,
заля им вино червено,
на мене, мамо, не наля.
Дружина ми са присмяха:
- Стояне, добър юнако:
сладко ли беше виното?
Мене ми, мамо, дожаля,
че са назаде повърнах,
че си сватбата пристигнах,
пристигнах и я преварих.
Че дръпнах сабя наляво,
кога на дясно погледнах -
остали булка и зетя.
Тий ми са много молеха
и ми ръка цалуваха,
ръката и коляното:
- Остави назе, юначе,
остави, не ни погубвай,
да ходим, поменуваме,
юнашство да ти фалиме.
Пък аз ги, мале, не слушах,
поведох булка и зетя,
че ги в гората заведох,
намерих дърво два брата,
че там ги, мамо, привързах,
със очи да са не виждат,
със ръце да са не стигат -
че там ги, мамо, оставих.
Като юнаци пристигнах,
ходихме девет години,
като се назад върнахме,
отидох да ги обидя.
Израсли лози винени:
дето от момък лозата,
черно си грозде родила;
дето от мома лозата,
бяло си грозде родила;
че са лозини събрали,
събрали, йоще приплели.
Посегнах да си откъсна,
че гроздето се издигна.
Извадих нохче ханджарче,
да си лозата преряжа,
тогиз ми лоза продума:
- Стояне, добър юнако!
Не ми лозата прерязвай,
не ми гроздето откъсвай.
Не ти ли стигна, Стояне,
дето нас млади погуби?
Ръката да ти изсъхне,
да легнеш болен да лежиш,
девет постелки д` изгноиш,
и йоще десет завивки -
месата да ти угният.
От там си, мамо, заминах,
че вървях, мамо, че вървях,
до гробищата отидох,
че седнах да си почина.
Дору си седях, почивах,
глас са из гроба обади:
- Стояне, добър юнако!
Стига си ходил по света,
дигни, Стояне, кивура,
че вляз в дълбоки гробища,
че са с кивура зафлюпи.
От там като се завърнах,
дору до дома достигна,
люти ма трески втресоха...
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне!
Девет години как лежиш,
девет постелки изгнои
и девет, синко, завивки -
да даде Господ, Стояне,
и йоще девет да лежиш,
да ти месата угният,
да ти кокали подрънкат,
като ми кило орехи
и половина лешники;
със сълба в гърне да влязяш,
със игла да са подпираш,
игляни уши да минеш,
на Бога душа да дадеш!
Дору майка му издума,
Стоян са с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.