93/81. БОЛЕН СТОЯН И СОКОЛ

Заплакала е гората

Разболил са Стуян добър юнак
на планина на Агликувина,
чи и лижал тъкмо девет годин:
пустелка му зелена мурава,
пудложка му самороден камък,
пукривка му на гора листиту;
на сърце му звездел пуникналу,
на рамо му пиле суколуву;
пръсти кърши, та си сукол храни,
сълзи рони, та си сукол пуи.
Утговаря Стуян добър юнак:
- Ой та теби, пили суколуву,
ни та храня в учи да ма гледаш,
най та храня рану да та пратя,
да та пратя на моите двори,
да си видиш мойта мила сестра,
да си видиш мойта млада булка.
Утговаря пили суколуву:
- Ой та теби, Стуян, добър юнак,
снощи бехме на твоиту двори,
на двора ти пилин обираслу,
къщата ти уда убитекла,
портите ти гъби гъбясали,
гъбясали, мухул мухлясали;
на сред двора дърво дафинуву,
на дървоту ду три кукувици:
първа куку, куку присипнала,
втора куку, куку ни примълча,
трета куку, сигиз-тугиз куку.
Утговаря Стуян добър юнак:
- Ой та теби, пили суколуву,
дету куку, куку присипнала,
тя е мойта, леле, стара майка;
дету куку, куку ни примълча,
тя е мойта, леле, мила сестра;
дету куку, сигиз-тугиз куку,
тя е мойта, леле, млада булка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.