86/74. ТРИСТА ДААЛИЙЦИ И БЯЛ ДИМИТЪР

Заплакала е гората

Събрали се двеста триста,
двеста триста харамии,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци.
Отговаря баш делия,
баш делия, даалия:
- Ой ва вази двеста души,
двеста души, триста души
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци,
ежте, пийте, баш делии,
на вино се не вдавайте,
на ракия не слагайте,
че ще станем сутря рано,
сутря рано във понделник,
ще подраним в Димитрово,
в Димитрово равно дворе,
ще забием три байрака -
първи зелен, втори червен,
трети байрак клапуданен,
ще уловим Бял Димитър,
ще му земем имането.
Че станали сутря рано,
сутря рано във понделник,
подранили в Димитрово,
в Димитрово равно дворе,
че забили три байряка.
Сладко й заспал Бял Димитър
Димитрици на коляно,
че заидя дребен дъждец,
че си завя тихък вятър,
че подигна пердетата,
че попръска Димитрово,
Димитрово мъжко дете,
че заплака, че зарева.
Събуди се Димитрица,
Димитрица Дулумница,
че подигна пердетата,
че погледна в равно дворе -
дворето се съсирило,
съсирило, изпълнило
с триста души харамии,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци.
Че заплака Димитрица
на Димитра на главата,
потекоха едри сълзи,
че паднаха на Димитра,
на Димитра на лицето.
Събуди се Бял Димитър,
Говори му Димитрица:
- Бягай, бягай, Бял Димитре,
дворето се й съсирило,
съсирило, изпълнило
с триста души харамии.
Че подигна Бял Димитър,
че подигна пердетата,
че погледна в равно дворе -
че побягна в девет ката,
в девет ката скривалища.
Че влягоха харамии,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци,
уловиха Димитрица,
Димитрица хубавица.
- Казвай, казвай, де отиде
де се дяна Бял Димитър?
Отговаря Димитрица,
Димитрица хубавица:
- Той отиде долу Влашко,
да прекупи сио стадо,
сио стадо, сиви крави,
сиви крави букурешки.
Че й вадят черни очи,
че й режат бели гърди -
пак не казва Димитрица,
Димитрица хубавица.
Оставиха Димитрица,
че фанаха Димитрова,
Димитрова стара мама,
Димитрова мила сестра -
- Казвай, казвай, Димитрова,
Димитрова стара майка,
стара майка, мила сестра -
де отиде Бял Димитър?
Отговарят Димитрова,
Димитрова стара майка,
стара майка, мила сестра:
- Той отиде в девет ката,
в девет ката скривалища.
Намериха девет ката,
девет ката скривалища,
че влязваха един по йдин,
че влязваха, не йзлязваха.
Па излезе Бял Димитър,
че излезе от девет ката,
девет ката скривалища,
разсърди се, разгневи се,
че извади тънка саба,
тънка сабя френгияна,
възвратя се, възсука се,
че изсече триста души,
триста души харамии,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци.
Че улови Бял Димитър
стара майка, мила сестра,
хем ги сече, хем ги пита
как казвате де отиде,
де отиде Бял Димитър,
в девет ката скривалища?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.