84/72. ЯНКА И СТОЯН

Заплакала е гората

Де са е чуло, видяло,
мома за дърва да ходи,
като ми Янка, Йнке-ле?
Отишла в гора зелена,
сухи е дърва набрала,
набрала и се върнала.
Седнала да си почива,
нова е песян запела:
- Расти, горо-льо, порасти,
извърши клони до небе,
излисти листи широки,
да покриш доли дълбоки,
да покриш темни пещери,
да укриш тъмни пещери,
да укриш върли хайдути.
И яз имам братец хайдутин -
и на хайдутите войвода:
девет години станало,
как ходи, как хайдутува.
Се му са маня надява,
да доде да го ожени.
Де й зачул Стоян, Стоене,
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
я разбродете гората,
та намерете момата.
Дума й не продумвайте,
в очи я не поглеждайте,
с ръка я не пофащайте,
при мене я доведете.
Че са дружина станали,
че разбродили гората,
та намерили момата.
Дума й не продумали,
в очи я не погледнали,
с ръка я не пофанали,
при Стояна я завели,
при Стоян млада войвода.
Стоян си кемер разпаса,
че го на Янка подаде
и си на Янка думаше:
- Йенке-ле, мила сестрице,
по-скоро дома да с`идеш,
да си маня занесеш
армаган желти алтъни:
чеиза да ти направи,
че да те мама ожени,
за мен да не се надява -
аз няма веке да дода.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.