|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
78/68. СТОЯН ВОЙВОДА И НЕДЕЛЯ
Заплакала е гората
Откак се село засели,
хайдути не са влязвали,
сега се канят да влязат.
Като са рекли, влязли са.
Всред село хора играе,
всред село насред пазаря,
пазаря, насред мегданя.
Че са юнаци отишли,
на кръст хорото скъсаха,
всред хоро байрак забиха,
че под байрака седнаха,
наред момите гледаха -
кой ще познае Неделя,
Неделя, мома хубава,
Неделя попска дъщеря.
Никой Неделя не позна,
най я е познал млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Че я за ръка улови,
накрай село я изведе,
на врано конче покачи,
на юнаци я подаде,
и на юнаци говори:
- Ой ми ва вази, дружина,
дружина вярна, сговорна,
я си конете карайте
до хайдутското кладенче,
на зелената морава,
буйни огньове кладете,
и си агнета печете,
че там щем да вечеряме,
и там щем да нощуваме.
И юнаци са отишле
въз хайдутското кладенче,
на зелената морава.
Наклали буйни огньове,
и си агнета пекли.
Седнали да си вечерят,
Неделя диван седеше,
руйно им вино залива,
с бистри го сълзи долива.
Че я съгледа млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Млад Стоян дума Недели:
- Недельо, попска дъщерьо,
помниш ли, мари, знаеш ли,
гато бях у вас ратайче,
ратайче и измикярче?
Люта ме треска затресе,
по-люта глава заболя,
мене ми се хлебец доеде,
ази ти хлебец поисках,
пък ти ми даде корички,
дето си хлеба стъргала.
Мене ми се допи водица,
аз ти водица поисках,
пък ми даде помия,
дето си хлеба месила,
че си ръцете омила.
Дали ти глава отрежа,
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско?
Неделя дума Стояну:
- Прости ме, прости, Стояне -
ази съм била глупава.
Стоян се люто разсърди,
стана, Неделя улови,
извади сабя френгия,
Недели глава отсече.
Екнаха доли дълбоки,
къннаха гори зелени
от Неделина ясен глас.
Габрово (СбНУ 12, 44).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето
издание. София, 1947.
|