77/67. МОМА И ГОРА

Заплакала е гората

- Горо-ле, горо зелена,
не ми е пътя от тука,
ала от тука ще мина,
че имаш сянка дебела,
че имаш вода студена,
и тая трева зелена.
През тебе, горо, ще мина,
на сянка да си почина,
на трева да си полегна,
на вода да се напия,
да викна да си попея,
из едно гърло два гласа,
из един език две думи.
Ала си неща, не смея,
че имам либе хайдутин -
тъкмо ми девет години
из тебе, горо, как ходи,
по твойте сенки дебели.
Ще викна, горо, запея,
ама ме по глас познава,
при мене, горо, ще дойде,
главата ми ще отреже,
че съм го, горо, лъгала,
лъгала, па го не зела.
Настана гора зелена,
па викна мома, та запя
от едно гърло два гласа,
от един език две думи,
та си гората разбуди.
От де я зачу млад Стоян,
млад Стоян, млади войвода,
през девет гори зелени,
през девет води студени -
преброди гори зелени,
прегази води студени,
при нея дойде млад Стоян,
опък й ръце завърза,
махом й глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.