54/46. МИРЧО И БОЯНА

Заплакала е гората

Де се йе чюло, видяло,
мома войвода да бъде,
като ми мома Бояна?
Девет йе годин ходила
със млади момци войвода,
на десетата година
Бояна са йе годила
за Мирча, млада войвода.
Много й придан дадоха:
дванайсе върви алтъни,
тринайсе върви рупове,
и девет оки коприна.
Като са йе оженила,
Мирчо Бояни направи
тънка ми хурка сребърна
и добро златно въртенце,
тънки дарове да преде
юнаци да си дарува.
Седна Бояна да преде
копринени, бре, дарове,
а Мирчо в гора отиде.
Там са го турци хванали,
ръце му назад вързали,
синджир му на врат турили,
на крака тежки букаи,
че го към Търнов водяха.
От де ги срешна търговче,
Мирчо търговчи думаше:
- Търговче и базиргенче:
скоро у дома да идеш,
и на Бояна да кажеш,
че ма са турци хванали,
главата ще ми отрежат.
Търговче с коня замина,
та при Бояна отиде,
оше Бояни думаше:
- Бояно, млада войводо!
Мирча си турци хванаха
и го в Търново караха,
да му главата отрежат.
Я стани та си турците
срещни и Мирча отърви.
Като чю това Бояна,
хвърли си хурка сребърна
и добро златно въртенце,
облече мъжка премяна,
припаса сабя френгия,
забучи чифте пищове
и зема пушка бойлия.
Че стана та турци срещна,
от далеч им се поклони,
от близо им селям даде.
Турци Бояни думаха:
- Бояно, младо войводо!
Я седни, холам, Бояно,
да едем още да пийем.
Бояна турци думаше:
- Ой ми ва вази, сеймени!
Не додох да ям и пия,
но додох бой да са бия.
Доде са турци осетят,
Бояна турци изколи.
Тогизи Мирча отърва,
отърва, още извади
от железните синджири
и от тежките букаи.
Мирчо Бояни думаше:
- Бояно, млада войводо!
Халал да ти е войводство,
и мойето, бре, мъжество:
че ми живота отърва
от тия клети душмани!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.