51/43. ЕЛЕНА

Заплакала е гората

Тебе ли са даде,
Еленке девойко,
дървен да ми вардиш,
Еленке-ле моме,
и стража да пазиш,
Еленке-ле моме,
кога заминуват,
бре, царските хазни,
Султан-Муратови,
хазни да преземеш,
Еленке-ле моме!
чявуши да избиеш,
богатството да земеш,
на момци да платиш,
Еленке-ле моме,
що ги си водила,
Еленке-ле моме!
до три ми години
бев никаква кяра,
Твои млади момци
без дрехи останъха,
доде хазни минат,
Еленке-ле моме!
Кога са подали
царските, бре, хазни,
а ти момци думаш,
Еленке-ле моме,
пушки да си пълнят,
на пътя да вардят,
чявуши да убият,
Еленке-ле моме,
богатството да земът.
Кога на чявуши
са пушки гръмнали,
Еленке-ле моме,
никой са не убил
от царски чявуши,
Еленке-ле моме!
А царски чявуши
три момци убили,
Еленке-ле моме!
А тебе тогаз са
жялба нажелило
за твойте юнаци.
Та си извадила,
Еленке-ле моме,
тънката си сабля,
и си погубила
сичите чявуши,
та ми си обзела
царските, бре, хазни,
на царя Мурата,
и си на юнаци
хазни разделила,
Еленке-ле моме,
кому йедна шяпка,
на кого две шяпки,
тебе останъли
до три цели хазни,
Еленке-ле моме!
И т`ва ти не стигна,
Еленке девойко,
ами си срещнъла
боснянският кирван,
та им си убила
млади ясакчия,
Еленке-ле моме,
та си, бре, обрала,
боснянски търговци,
Еленке девойко!
Те не та познали,
Еленке-ле моме,
че си ти девойка,
Еленке войводо!
Ами ти говорят:
- Млада-ле войводо
и български юнако!
Девет си години
с хайдути ходила
и войвода била,
Еленке-ле моме!
Теб не са надвили,
нито са ти камък,
други натфърлили,
нито надскачали.
Сички са чудяха,
Еленке-ле моме,
на твойто юнаштво
и на твоята сила,
Еленке-ле моме,
дето я, бре, няма,
по сичкъта земля,
Еленке-ле моме,
млада ми войводо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.