48/40. ДОНЧО ВОЙВОДА

Заплакала е гората

Прочул се Дончо войвода
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина
със триста-мина дружина;
заптиса друми широки
заварди води дълбоки,
не дава пиле да фръкне,
нежели човек да мине
през тази Странджа планина,
по Едренската равнина.
Варди ги Дончо, варди ги
тъкмо ми девет години,
кога десета подкара,
тогаз се царя усети,
Силюман паши думаше:
- Силюман паша, Силюман,
сякъде съм те запращал,
вов това Кара-Влашко-ле.
Кара-Влашко и Богданско,
вов Босна земя голяма -
се ми работа завърши:
сега ще да те запрата
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина,
Дончо войвода да фанеш,
и при мен да го доведеш,
голям ще бакшиш да ти дам.
Ще ти арижа, арижа:
Едрене града голяма
със тази юзун чаршия,
със султан Селим джамия,
и йоще ще ти арижа
на Черно море Гимрюкът.
Силюман паша думаше:
- Царю-ле, царю честити!
Къде ме, царю, запраща,
вов това Кара-Влашко-ле,
Кара-Влашко и Богданско,
вов Босна земя голяма -
се си работа завърших;
прати ме, царю, дето щеш,
работа ще ти завърша!
Ала ме, царю, не пращай
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина
Дончо войвода да фана,
че й Дончо юнак над юнаци:
девет години как ходи
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина,
девет потери пратихме,
девет потери низаме,
низаме, черни арапе -
никой се от там не върна.
Цар Силюману думаше:
- Силюман пашо, Силюман!
Събери тежка потеря,
от анадолски низаме,
от румелиски арнуте
и от мъсърски арапе,
па иди, Силюман, па иди,
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина,
та фани Дончо войвода,
при мене жив да го доведеш.
Ако ме ти не послушаш
в Странджа планина да идеш
и Едренската равнина
Дончо войвода да фанеш,
при мене жив да го доведеш,
главата ще ти отрежа.
Тогаз го Силюман послуша,
та стана Силюман, та стана,
та събра тежка потеря
от анадолски низаме,
от румелиски арнуте
и от мъсърски арапе,
па стана Силюман, ютиде
с тая тежка потеря
вов тая Странджа планина,
по Едренската равнина.
Кога край Ерген додоха,
Ерген бе вода придошла,
не можат вода да минат.
Седанали да си починат,
дорде си вода поспадне,
бродило да си намерят,
водата да си преминат.
Тъкмо що са си седнале,
триста са пушки пукнале,
триста са гласа викнале,
триста са сабли лъснале,
цяла е потеря бягала
вов Ерген вода голяма,
та са вов вода издави.
Саде остана, остана,
Силюман паша остана,
и той се Дончу молеше:
- Дончо-ле, страшна войводо!
Мене ме царят проводи
во тая Странджа планина,
по Едренската равнина,
тебе жив да те юлова,
при него да те заведа,
ако му това не стора,
главата ще ми отреже.
Дончо му нищо не стори,
па го назади повърна,
при царят да си ютиде,
на царят абер да носи
от Дончо страшен войвода:
че царство ще му отнеме,
ако си царят не махне
тез пусти дели-башии.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.