46/38. ТРИФОН И ДОБРЕ

Заплакала е гората

Трифон на Добре думаше:
- Добре-ле, кичюк-байрактар!
Я дигай, Добре, байракът
нагоре къмто Гребенец,
Гребенец, Добре, да минем,
на Матейското да идем,
на Матейските дъбрави.
Лошав сън, Добре, сънувах -
турците ще ни разбият.
Добре Трифону думаше:
- Трифоне, стара войводо,
Матей е много далеко,
а момците са уморни -
цял ден са момци вървяли
от голямият Бакаджик.
Я води, братко, дружина,
покрай реката Марица,
а аз ще в Стралджа да ида
да видя, да се науча,
от султанските бакали,
дали се сбира потеря.
Отиде Добре и дойде,
па на Трифона думаше:
- Трифоне, стара войводо!
Султан е събрал потеря,
сега щат да ни пристигнат.
Зора се забеляваше,
и ясно слънце изгрея -
силна потеря довтаса,
Султанът върви най-напред,
зелена коня яхаше
и на потеря думаше:
- Да ми хванете Трифона.
Трифон дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна!
Ние нямаме пусия,
ала ще бъдем юнаци,
юнашки ще се бориме.
Трифон с шишине посочи,
султанът от кон събори,
султанът Аслангеритски,
па на турците думаше:
- Елате да ме хванете.
Султан се викна, провикна:
- Бре Мано, куче краставо,
потеря запри, не бягай!
Мано потеря повърна,
отново бой се захвана.
Отка е слънце изгряло,
дорде е пладне станало -
сичка дружина изгина.
Трифон на Добре думаше:
- Привличай мъртва дружина,
от тях пусия да правим.
Добре Трифону думаше:
- Тебе не трябва пусия,
потегли тежък буздоган,
през потерята да минем,
главите да си избавим.
Дорде ми Добре издума,
и Трифон падна на земя.
Добре ятаган завъртя,
през потерята премина,
султанът със глас викаше:
- Азат нека е от мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.