39/31. ЯНКА И ГОРА

Заплакала е гората

Янка през гора вървеше,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше,
на гора, още на вода:
- Горо-ле, горо зелена,
и ти водице студена,
вижда ли, горо, хайдути,
с Кара Танаса войвода,
из тебе, горо, да ходят,
и мойто братче да водят,
моето братче Иванчо?
Птичка горница пееше
и си на Янка думаше:
- Янке ле булка хубава,
макар и да си хубава,
ала си много глупава!
Ако би гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
не щеше да крий хайдути
под нейни листи зелени.
Едва си птичка издума,
ето че иде дружина:
Кара Танас я водеше,
Иванчо байрак носеше.
Дълги им пушки на рамо,
златен ятаган на пояс,
от чисто злато паласки
и чифте кобур пищови -
не можеш да ги познаеш
кой им бе юнак войвода.
Като ги Янка видяла,
отри си Янка сълзите,
и на гората думаше,
на гора, още на вода:
- Горо-ле, горо зелена,
и ти водице студена,
развивай листе широки,
изкарай клони високи,
изправи сянка дебела,
под теб юнаци да седат,
студена вода да пият!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.