36/28. ЗЛАТЮ ВОЙВОДА

Заплакала е гората

Дамян на Златя думаше:
- Златьо-ле, Кокарчооглу,
Златьо-ле мой побратиме!
Я хайде, Златьо, да идем
по Тунджа река весела,
прясна си риба да хванем,
па да я, Златьо занесем
на лъженския панаир,
да ядем, Златьо, да пием,
момите да погледаме,
с момците да се поборим.
Златьо Дамяну думаше:
- Дамяне, мой побратиме!
Доста сме събор гледали,
доста сме моми любили -
без назе събор не е бил,
без назе сватба не става,
се ходим вино да пием
и борба да се бориме...
Дамяне, мой побратиме!
Мене ме вика султанът,
султанът Пандаклийският,
негов пехливан да бъда.
Дамян на Златя думаше;
- Златьо-ле, мой побратиме!
Това е добро за тебе:
добри щеш коне да яздиш,
добри щеш пушки да носиш.
Златьо Дамяну думаше:
- Дамяне, мой побратиме!
Яздил съм добри хатове,
носил съм пушки хубави -
насити ми се сърцето.
Ех, гиди Стара планина!
Дорде е Стара планина,
на турчин не се покланям.
Сега съм, брайно, намислил
да сбера млади юнаци,
па на планина да ида,
читашки глави да сека.
Па събра Златьо дружина
и на планина отиде.
Никой не смее да тръгне
Златя войвода да гони.
Прочу се Златьо войвода:
де види турци - коли ги,
де види хазна - зема я.
Турци, са хитри, разумни,
много са пари обрекле
на Мана, на издайника,
на Христа, негов побратим,
ако си Златя убият.
Скришом се наговориха,
при Златя да си отидат,
хайдути да се запишат.
Станаха и отидоха,
па се на Златя молеха
в дружина да ги прибере.
Златьо се чуди и мае,
дали ги вземе в дружина,
а Петърчо му думаше:
- Златьо-ле, стара войводо!
Моли те сичка дружина
да ги направиш другари,
че нямат какво да ядът,
от сиротинство умират.
Златьо дружина думаше:
- Дружина, вярно събрана!
Азе им вяра не хващам,
ама ще да ги прибера,
хатъра да ви направя.
Ама ще да ви заръчам,
да ги пазите ден и нощ
и да гледате що правят.
Прибра ги Златьо войвода,
па си дружина поведе
по Средна гора хубава,
под тие сенки дебели.
Златьо е хванал двамина,
двамина турци кръвници,
та па дружини думаше:
- Дружина, вярно събрана!
Вие турците вардете,
азе ще с Христа да ида
на Филибешки пътьове
да си уловя ходжата,
ходжата Ламбатларската.
Кога си Златьо замина,
Мано дружина предума -
донесе вино, ракия,
па си юнаци напои,
на турци ръце отвърза,
па си хайдути изклаха,
турци по села викаха,
та си потеря сбираха.
А Златьо чака ходжата,
да мине да го улови,
само с двамина другари -
един е Христо издайник.
Събрала се е потеря
петстотин турци сегмене,
петстотин турци низаме,
петстотин черни татаре,
та па си Златя загради
в една ми ситна шумица.
Мано от далеч повика:
- Я ела, Христо, при мене!
Христо на Златя думаше:
- Пусни ме, Златьо, да ида
при моя верен побратим.
Златьо ятаган извади,
та па на Христа думаше:
- Твойта е прошка ятаган! -
па му главата отряза.
Потеря пушки хвърляше,
дано си Златя убие.
Убила му е другарът.
Остана Златьо самичек.
Брани се Златьо юнашки
от пладне до икиндия:
дванайсет мъртви обори,
тринайсет рани отвори.
Потеря ми се поплаши,
па между себе говори:
- Хайдете да го оставим.
Проклети Мано извика:
- Не бива да го оставим,
той е довършил фишеци.
Това е било истина.
Златьо си бръкна в чантата,
ситен си барут извади
та си пушката напълни,
ала е искра паднала,
пред юнак барут запали,
па юнак очи изгори.
Златьо високо извика:
- Проклет сахат настана,
не мога с пушка да трепа,
не мога Мана да ниша,
без очи юнак не може!
Па си извади ятаган,
и на потеря нападна
и си с глас ясен извика:
- Я ела, Мано проклети,
я ела, Мано при мене!
Златьо сегмене сечеше
с кървава пена на уста,
със страшен ятаган във ръка,
а сегмене го биеха
с едри и ситни камъне.
Тогаз ми Златзо извика:
- Проклет бил онзи войвода,
кой слуша проста дружина
и неверници не коле!
Па седна Златьо наземи
и от душа се отдели.
Българи сълза ронеха
и Мана сташно кълнеха:
- Проклет бил Мано кървави,
че ни издаде юнакът!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.