35/27. ЧАКЪР НЕДЕЛЧО И КЕРИМА АРАБКА

Заплакала е гората

Че ми кондиса Неделчо
в Костадинови ливади:
разпе си бели чадъре,
диктиса сини баряци
и тури три каравула,
от четир` кюшета да вардат,
да не потера бастиса.
А че си седна Неделчо
да йеде, йоще да пие.
Печено агне йедеха,
ройно ми вино пиеха.
Като йедеха, пиеха,
първи каравул довтаса.
Каравул дума Неделчу:
- Неделчо, чакър Неделчо!
Като си йедеш и пиеш,
потерата ни бастиса
от четирите кюшета.
Неделчо глава замахна
и каравул се отмахна.
И пак си йеде и пие,
Не се йе много минало,
втори каравул довтаса.
Каравул дума Неделчу:
- Неделчо, Странджа войвода!
Като си йедеш и пиеш,
яла за по вън не мислиш?
Потерата ни бастиса
от четирите кюшета!
Неделчо с ръка замахна
и каравул се отмахна.
И на дружина думаше:
- Йежте и пийте, дружина,
на сърце страха немайте,
доде й Нделечо при вазе!
Доде Неделчо издума,
трети каравул довтаса.
Каравул Неделчу думаше:
- Неделчо, Странджа войводо,
Неделчо, свиня загорска!
Като си йедеш и пийеш,
потерата ни наближи,
наближи, още сардиса,
от четирите кюшета.
Напред потера вървеше
Кирима, Кирим кадъна,
Кирима, черна арапка!
Неделчо нищо не каза,
ама си стана, наметна,
наметна ферджа овчарска,
засвири с гайда свинарска
срещу потера отиде.
Като го видя Кирима,
и тя му джанам, говори:
- Овчаре, още свиначре
Като си идеш от татък,
вижда ли Чакър Неделча,
вижда ли този гяурин,
гяурин, делибашия?
Момченце дума Кирими:
- Киримо, Кирим кадъно!
Тамо си йеде и пие,
ала при него не ходи,
че та без глава оставя!
А Кирима му думаше:
- Кажи ми де се намира,
та ше се с него разправа!
Що бива, джанъм, що има
от един такъв гяурин?
Като Неделчо подмина,
зад потера си отиде,
зафърли ферджа овчарска,
запрети гайда свинарска,
извади сабя дамаска,
напред Кирима излезе,
че на Кирима думаше:
- Киримо, Кирим кадъно!
Азе съм Чакър Неделчо,
ще ли се биеш сос мене?
Че се потера завъртя -
доде Неделчо погледне,
сама Кирима остана!
Тогаз Кирима плачеше,
плачеше и се молеше:
- Неделчо, Странджа войводо!
Неделчо, братец да ми си,
саде ма жива остави!
Неделчо фана Кирима,
че й очите извъртя,
язикът й още отряза,
на царя бакшиш проводи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.