|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
34/26. ЗАПЛАКАЛА МИ ГОРАТА
Заплакала е гората
Заплакала ми гората,
гората и планината,
и от гората дървьето,
и от дървьето лискята,
и от гнездите пилците,
и от земята тревата,
и от кладенците вогето
заради Инче войвода.
- Камо си, Инче, да дойдеш?
С айдуци гора с`исполна,
айдуци оган дадое,
гората я изгорие,
Егиди Инче войвода,
камо си бърго да дойдеш,
тишки от гора избегле!
Тога си Инче изгласи
из тая гора зелена:
- Потай ми, горо зелено,
етего Инче ке идет,
с айдуци ке се обидит:
първото сърце го немат.
Кога трендафил цутеше,
секой му душа любеше,
кога трендафил капеше,
никой му мишки нейкеше.
Извика гора до Бога,
и от гората дървьето
и от дървьето лискята,
и от земята тревата,
и от кладенците вогето.
Извика Инче до Бога
низ тая гора зелена,
из високата планина:
- Трай ми, горо-ле, не плачи,
етего Инче ке идет,
айдуци ке и изпъдит.
Айдуци гласот му чуе,
еден през други бегаа,
еден с друг не се видоа.
Тога се гора зарадва,
и от гората дървьето,
от дървьето лискята,
и от гнездите пилците,
от кладенците вогето.
Македония (Миладиновци, 220);
* Инче - Индже.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето
издание. София, 1947.
|