29/21. ЮНАЧЕ И СТРАШИЛ

Заплакала е гората

Расърди са, бре, юначе
на мама, още на татя,
че го мама му не сгуди
за черноока девойка.
Зело е пушка на рамо,
та че йе още бегало,
бегало три дни и три нощи,
без хлебец и без водица
Отбило са йе, отбило
на хайдушкото кладенче:
там си намери, завари
Милоша, млада войвода,
той си във книга гледаше
и си юнаци пишеше
Юначе Милошю думаше;
- Милоше, млада войводо!
Пиши и мене в книгата,
и аз с юнаци да дойда,
подире вода да нося.
Милош юначем думаше:
- Още си младо-глупаво,
дане са нещо оплашиш.
Юначе Милошю думаше:
- Милоше, млада войводо!
Мене йе майка родила,
та имам лице моминско,
и имам сърце юнашко.
Че са и него писали.
Милош юнацим думаше:
- Юнаци, като зли вълци,
момчета, като вълчета!
Когато идем, юнацим,
при Страшил, страшни войвода,
той ще ви страшно погледне;
той му йе такъв погледа,
как го йе майка родила.
Като при Страшила отишле,
а Страшил, страшни войвода,
издигна джюни към небе,
положи очи във земя,
и се ги страшно гледаше.
Сичките долу гледаха;
юначе, черно чернанче,
то си в очи гледаше
Страшила, страшни войвода.
Страшил юначем думаше:
- Ази съм Страшил войвода.
Момче ми, черно чернанче,
то си Милуша молеше:
- Милоше, млади войводо!
Я дай ми сабя френгия,
пък ти ми вземи стовната:
аз девет годин я носих
и поих триста юнаци.
Момченце, черно-чернанче,
то си на ляво засука,
сички юнаци изсече,
като на дясно погледна -
токмо ми Страшил останал.
Страшил юнаку думаше:
- Даром да ти йе, юначе,
мойето чюто войводство
и моя сабя френгия
с девет безценни камъни!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.