27/19. ДРАГАН И СТЕФАН

Заплакала е гората

Драган по двори ходеше,
руса си коса чешеше,
йоще си коси думаше:
- Косо-льо, руса косо-льо!
Де ли ще да се развяваш -
по цареградски пътища,
и по дренополски друмища? -
йоще нагоре гледаше,
нагоре, камто планина,
зелени гори думаше:
- Горо-ле, горо зелена!
Добре да ми са надяваш!
Расти, горо, та порасти,
кичести клони разпусти,
широки листи разлисти:
че аз ща, горо, да дода,
със триста млади юнаци,
юнаци, се отбор момци -
под лист юнаци да скриеш,
момци под сянка подпладниш,
под високите планини,
при студените кладенци.
Събрал йе Дрган войвода
до триста млади юнаци,
със тънки пушки високи,
със остри саби френгии,
и си юнацим думаше:
- Я ежете, пийте, дружина,
с майки и с млади сестрици.
и с майка са прощавайте,
че дълга пътя ще връвим,
от Градец до Плевен града.
Щом дума Драган издума,
страшен ми юнак дофтаса:
- Добрутро, Драган войводо!
Книга Драгану подаде:
- Много ти здраве проважда,
изпраща Стефан войвода;
да вървиш, скоро да идеш,
Стара планина да стигнеш -
там чака Стефан войвода
Със двесте отбор юнаци.
Тръгнал йе Драган войвода
Стара-планина да стигне,
при Стефан войвода да доде;
със Стефана се поздрави
и Стефану си думаше:
- Стефане, юнак войводо!
Мене йе сърце заболяло,
от нощеска ма прияло,
отка са вода, бре, напъх
на Въльов студен кладенец.
Стефан Драгану думаше:
- Драгане, млади войвода!
Книга ми, холам, пристигна,
книга от града София:
Видински паша минува
през град големи София,
в Цариград с хазна отива.
Я ставай, юнак Драгане,
да вземем друми софийски,
пашата с хазна да фанем,
на паша да си напомним:
помни ли паша Видински,
кога Минуша улови,
Минуша млади войвода,
та го жив на кол наколи?
А Драган млада войвода
Стефану тихо думаше:
- Стефане, юнак войводо,
ако ма сърце зле боли,
за Минуша ма по боля,
на Минуш вярна войвода.
Станаха от Стара планина,
фанаха друми софийски,
Видински паша чакаха.
Ей го паша са зададе
и яничаре по него,
хиляда и петстотини,
се с бели чалми, големи.
Па са в боази спущаха,
в боази тесни, дълбоки,
чалми им са развяваха,
че покрай Стефан минаха.
Драган войвода ги сряща,
сряща от гора зелена,
със триста отбор юнаци -
триста коршума проводи,
триста душмани повали.
Тии са назад върнаха,
стигна ги Драган войвода -
до триста още повали;
тежка ми хазна отбиха.
Пашата бързо скачаше
на чер-луд ми кон арабски,
та на Стефана удари,
Стефана люта нарани,
па през юнака прескокна,
та в град София побягна.
Войвода юнацим думаше:
- Юнаци, отбор юнаци!
Тежка си хазна земете,
земете и разделете!
Да знае паша Видински,
как си са Минуш войвода,
как са жив на кол наколя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.