17/12. МАЙКА ПРОКЛЕЛА СТОЯНА

Заплакала е гората

Стояне, млад арамио!
Стояна маика молила,
молила да го ожене:
- Сину Стояне, Стояне!
Ай да те майка ожени,
та женен да ми поодиш,
невеста да ми поводиш,
майка да ви се порадва!
Стоян на майка говори:
- Мале-ле, мила майчице!
Немой ме, мале, женити,
още сам младо, зелено,
ергенин да си поода
по Ерин-Перин планина:
да си поручам, мале мо,
вакли овнове печени,
и още да си поручам,
загорски бели погачи,
и да си, мале, полубам
загорски млади девойки!
Стояна майка проклела:
- Сину Стояне, Стояне!
Сега те майка молила,
до неделя те разбрала
на софийските вешила:
танка топола невеста,
вити конопци венчила,
два ти цигане девере,
до два сеймена кумове!
Що го е майка проклела -
до неделя го разбрала
на софийските вешила:
танка топола невеста,
вити конопци венчила,
два му цигане девере,
до два сеймена кумове!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.